и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.156 и следващите от Данъчно осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „. Т. ООД ,със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.”Н. А.” № 37, .2, представлявано от управителя М. Л. Д. против Акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000200/07.06.2012 год.,
издаден от главен специалист в О. “М. П. О. Б., потвърден с Решение изх.№
33-01-7887/27.07.2012 год. на Началник О. “М. П. О. Б.. Навеждат се доводи за
нищожност на акта, като се твърди че същия е издаден П. липса на компетентност.
Поддържат се и доводи за незаконосъобразност, като са развити съображения за
липса на мотиви, нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение и съответно потвърдения
с него акт за установяване на задължение по декларация. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат. Претендират се разноски.
Административния орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
излага мотиви за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, намира
за установено следното:
С оспорения АУЗД № АУ000200/07.06.2012 год. (стр.10), издаден от Н.
Д.Т., на длъжност главен специалист в О. “Местни данъци и такси” П.
О. Б., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно декларация по чл. 14 от
ЗМДТ с вх.№ */30.06.2010 год. на „. Т. ООД са определени задължения за данък
върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 год. в
размер общо на 12587.15 лева, от които 2331.49 лева ДНИ и 9325.95 лева ТБО и
929.71 лева лихви. АУЗД е връчен на дружеството оспорващ на 13.06.2012 год.
(виж разписка на стр.18). На 27.06.2011 год. „. Т. ООД е подал жалба против
АУЗД до Н. на О. “М. П. О. Б., заведена с вх.№ 31-01-7887/03.07.2012 год. (стр.
16 и 17). С Решение изх.№ 33-01-7887/27.07.2012 год. на Н. на О. “М. оспорения
АУЗД е потвърден (стр.8 и 9). Възприето е, че дружеството дължи определения ДНИ
и ТБО, като е прието че размера на същите е коректно определен.
С Решение № 317 от Протокол № 15/28.01.2009 год. на Общински съвет гр.Б. е
приета Наредба за определянето на местните данъци на територията на О. Б.
(Наредбата) – приложена по делото, която е изменена с Решение № 584 от Протокол
№ 40/27.01.2011 год. на Общински съвет гр.Б.. Приложена е и наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Границите
на районите и вида на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ за 2011 год. са
определени със Заповед № 09-317/29.10.2010 год. – стр.12.
Дружеството оспорващ е собственик на УПИ ІІ-1424, кв.31 по плана на гр.Б. и
построените в него сгради, като за облагане с ДНИ е подадена декларация вх.№
2278/30.06.2010 год. (стр.19-24).
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна
експертиза е видно, че дължимия от дружеството ДНИ за 2011 год. е 1860.75 лева
и съответно 148.39 лихви, а ТБО за 2011 год. е в размер на 7442.99 лева и
593.62 лева лихви. Компонентите, по които е изчислена ТБО са: за услуга
сметосъбиране и сметоизвозване; за услуга по обезвреждане на битови отпадъци в
депа и други съоръжения и за услуга по поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване. Вещото лице пояснява, че разликите в определените с
процесния АУЗД размери на ДНИ и ТБО не се дължат на неправилно изчисление, а на
обстоятелството че вече продадени имоти (апартаменти), които са били описани в
подадена от “Б. Т. ООД декларация през 2007 год. са включени П. изчисляване на
ДНИ и ТБО за 2011 год. Тези имоти не фигурират в подадената от дружеството
декларация през 2010 год.
От приложената на стр.145 и 146 Заповед № 120/17.08.2009 год. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Б. е видно, че
експлоатацията на депо за твърди битови отпадъци на О. Б. е преустановена. С
Решение № 119 от Протокол № 6/23.07.2009 год. на Общински съвет гр.Разлог е
дадено съгласие О. Б. да депонира неопасни (битови) отпадъци на действащото
общинско депо в гр.Разлог до изграждане на регионално депо. Определена е и
такса за ползване на депото – 1 лев на куб.м.
П. така изложените факти се налагат следните изводи:
Касае се за оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Макар
в жалбата да е посочено, че се оспорва решение на Началник О. “Местни данъци и
такси” П. О. Б. в същата са развити доводи за незаконосъобразоност именно на
потвърдения с него акт.
Данъкът за недвижимите имоти се определя от служители на общинската
администрация (чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ), определени с нарочна заповед на кмета на
общината, които имат правата и задълженията на органи по приходите (чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ) въз основа на подадена от данъчния субект декларация. Съгласно чл.
107, ал. 3 от ДОПК, размерът на изчисленото задължение се съобщава от органа по
приходите на задълженото лице. Установяването, обезпечаването и събирането на
местните таксисе извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред - чл. 9б от ЗМДТ (редакция бр.
98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 год.).
П. анализа на горните разпоредби по отношение родовата компетентност, се налага
извод, че компетентен да издаде АУЗД за събиране на дължими ДНИ и ТБО са
определени за целта служители на общинската администрация, които имат правата и
задълженията на органи по приходите. В случая липсва заповед на кмета на О. Б.
по чл.4, ал.4 от ЗМДТ.
Оспорения АУЗД е издаден от главен специалист в О. “М. – Н.Д.
Т.. За установяване компетентността на конкретния служител по чл.4 от ЗМДТ
по делото е приложена Заповед № 09-2/06.01.2005 год. на кмета на О. Б.. Същата
е издадена на основание чл.237, ал.3 и ал.4 от Данъчния процесуален кодекс
(ДПК) – отм. и споразумение от 14.12.2004 год.между данъчна администрация и О.
Б.. Тази заповед обаче се базира на отменен и вече недействащ нормативен акт,
П. действието на който реда за установяване и събиране на местните данъци и
такси е различен, поради което и не може да обуслови материалната компетентност
на издателя на процесния АУЗД. Още повече разпоредбата на чл.237 от ДПК (отм.)
урежда правомощията на Главния данъчен директор и възможностите за възлагане
на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската
администрация правомощия на данъчните органи по кодекса, отнасящи се за данъчни
задължения по ЗМДТ. В тази връзка следва се се има предвид и, че до ЗИД на
ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 98 от 2010 год., в сила от 01.01.2011 год. вземанията от
такси се установят с акт на кмета на общината, издаден по реда на АПК (съгласно
чл.9б от ЗМДТ). Едва с изменението на чл.9б ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2010 год., в
сила от 1.01.2011 год.) се променя реда за установяване, обезпечаване и
събиране на местните такси и същия става идентичен с този за установяване на
местни данъци регламентиран в чл. 4, ал. 1 – 5 на ЗМДТ. От тази дата се променя
и компетентния орган за установяване на задължения за местни такси, като кмета
на общината вече не е компетентен за това – чл.9б вр. чл. 4, ал.3 и ал.4 от
ЗМДТ. Следователно, считано от 01.01.2011 год. Кметът на О. Б. е следвало да
определи компетентните служители от общинската администрация, които имат право
да установяват задължения и за местни такси. ЗМДТ изисква с нарочна заповед на
кмета на общината да се персонифицират служителите, които ще имат правата и
задълженията на органи по приходите. Такава заповед липсва. Приложената по
делото Заповед № 09-314/29.08.2012 год. на Кмета на О. Б., издадена на
основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ е неотносима, тъй като е издадена след издаване на
оспорения АУЗД. Същото се отнася и до представената длъжностна характеристика
на длъжността “главен специалист в О. “М..
Изложеното по-горе показва, че атакувания акт за установяване на задължение по
декларация не е издаден от компетентен орган, поради което и ще следва да се
обяви за нищожен.
П. този изход на делото на О. Б. ще следва да се възложат сторените от „. Т.
ООД разноски в размер на 1834 лева, от които 50 лева държавна такса, 284 лева
възнаграждение за вещо лице и 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължение по декларация №
АУ000200/07.06.2012 год., издаден от главен специалист в О. “М. П. О. Б..
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на „. Т. ООД ,със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул.”Н. А.” № 37, .2, представлявано от управителя М. Л. Д. сумата от 1834
(хиляда осемстотин тридесет и четири) лева.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.



Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
М.К.