и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във вр. чл.
63,ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. И. Й. от гр. П. против Решение № 2931/08.04.2013
г. на РС - Б., постановено по НАХД № 2347/2012 г. по описа на съда, в частта, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 7946/18.08.2011 г. на Началник
С. ПП П. ОД на М. - Б..
В касационната жалба по бланкетно изложени доводи се твърди неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на закона – касационно основание за
неговата отмяна по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Поддържаните в същата
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено
след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и допуснати процесуални
нарушения са били поддържани и пред първоинстанционния съд, по които същият е
изложил подробни мотиви, като отделно от това не представляват касационни
основания. Касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Иска
се решението в обжалваната му част да бъде отменено.
Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата
и няма заявени искания за събирането на такива.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решението, в обжалваната му част, РС – Б. е потвърдил Наказателно
постановление № 7946/18.08.2011 г. на Началник С. ПП П. ОД на М. - Б., в частта
с която на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100,00 лв., като в останалата част го е отменил.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд e приел, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, тъй като НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на
необходимото съдържание на документа и сроковете му за съставянето му, като при
издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано,
поради което правилно е ангажирана отговорността на нарушителя. Правилно е
приложил и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН като е съобразил по-благоприятния
за нарушителя закон.
Възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка,
обективирана в обжалваното наказателно постановление е установена
безпротиворечиво от първоинстанционния съд. Изводите на районния съд за
доказаност на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се споделят от
настоящия състав на касационната инстанция. Както правилно е приел съда
безспорно е установен нарушителя, извършеното нарушение и неговата вина, поради
което деянието е съставомерно от обективна и субективна страна. АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя, доколкото деянието е установено със стационарна
радарна установка, предявен му за подпис, оформен при отказ, установено с
надлежни доказателства.
От обективна страна поведението на жалбоподателя осъществява признаците на
визираното в правната норма нарушение. Деянието е виновно извършено, доколкото
Й. като правоспособен водач на МПС е съзнавал задължението да съобрази
поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП,
което не е изпълнил. В този смисъл неоснователни са възраженията в касационната
жалба, че в хода на производството пред АНО са допуснати нарушения на
процесуалните правила, като е налице несъответствие между фактическото описание
на нарушението и правната квалификация на деянието. Съдът е изложил подробни
мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Правилен е извода на съда,
че срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е спазен. Нарушителят е установен след
спазване процедурата по чл. 188 от ЗДвП, съобразно която разпоредба следва да
се изчисляват сроковете по ЗАНН. В настоящия случай обяснението на собственика
по чл. 188 ЗДвП е от 14.03.2011 г. и като издаден на 21.03.2011 г. АУАН е
издаден в срока по чл. чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Акта му е предявен за подпис, видно
от Докладната записка на пол. Т., което се потвърждава и от обясненията на
нарушителя от 17.06.2011 г., заявявайки, че няма да подпише предоставения му
акт. Това безспорно сочи на отсъствие на процесуални нарушения, както правилно
е приел и районния съд. Обжалваното НП, като издадено на 18.08.2011 г., е
издадено при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Като е потвърдил наказателното постановление в обжалваната му част районния
съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш
И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2931/08.04.2013 г. на РС - Б., постановено по НАХД №
2347/2012 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
В.А.