и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и чл. от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел „Контролна
дейност – Д. - Б. против Решение № 1542/26.04.2013г. на РС – Г. Д., постановено
по НАХД № 124/2013г. по описа на съда.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, постановено при допуснати нарушения на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби – касационни основания по чл.
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. По поддържаните в
касационната жалба доводи се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на друг, с който да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба – А. Б., чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен
в сила.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба, поради което съдебното решение като неправилно моли да бъде
отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211, ал. от АПК, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С атакуваното решение Районен съд – Г. Д. е отменил Наказателно постановление №
21-0000005/03.01.2013 г. на Началника на Областен отдел „Контролна дейност – Д.
- Б., с което на А. В. Б., за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-
8/27.06.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв. и за нарушение по чл.
12б, ал. 10 вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, на основание чл. 93, ал. 2 от същия
закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.
За да постанови решението си, районният съд след като е установил фактическата
обстановка, въз основа на събраните по делото допустими доказателства, макар и
с лаконични мотиви е приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като деянията са
неправилно квалифицирани, доколкото санкционната норма по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП
не съдържа точки 1 и 2, посочени като нарушени. Отделно от това е приел, въз
основа на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, че управлявания
от жалбоподателя товарен автомобил не е от категория N3G, а има категория N2G,
поради което разпоредбата на чл. 12б, ал. 10 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. е
неприложима.
Решението е неправилно.
Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд на основа
събраните по надлежния процесуален ред доказателства и се споделят от
настоящата инстанция. Същите не са спорни и между страните. Правните изводи на
съда обаче за налагане на санкции на несъществуващо правно основание са
незаконосъобразни, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен.
Не е спорно по делото, че при извършената на 30.11.2012 г., около 10:50 часа в
с. Баничан, общ. Г. Д. проверка от контролните органи на ДАИ е установено, че
жалбоподателят Б. е управлявал товарен автомобил “Зил 157” (N3G), с който е
извършвал превоз на дърва за огрев за собствена сметка, съгласно поставената на
МПС табела. В момента на проверката водачът не е представил заповед на
ръководителя на лицето, за чиято сметка се е извършвал превоза, както и не е
представил лиценз за обществен превоз на товари или лиценз на ЕО. След
извършена в масивите на ОО „. – Д. проверка е установено, че такъв лиценз е
издаден. Непредставянето на заповед на ръководителя е квалифицирано като
нарушение по чл. 18, ал. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, посочено като
нарушение по т. 1 както в АУАН, така и в НП, а непредставянето на лиценз е
квалифицирано като нарушение по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП. Доколкото в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН заповедта на ръководителя е представена и е установено,
че водачът притежава лиценз, които документи в момента на проверката водачът не
е представил, АНО е приел, че следва да наложи санкцията по чл. 93, ал. 2 от
ЗАвП за всяко едно от нарушенията. Именно като номерирани по брой в две точки
в НП, за двете нарушения, които осъществяват различни състави, са наложени две
наказания. Ето защо изводите на съда, че санкционната норма по чл. 93, ал. 2 не
съдържа две точки са неправилни. Посочените такива не сочат на т. 1 и т. 2 от
санкционната норма, а определят поредността на нарушенията, за които са
наложени наказанията.
Неправилни са изводите на съда за характеристиката на товарния автомобил.
Категорията на последния е установена със свидетелството за регистрация, в
което е посочено категория N3G. Този документ е официален свидетелстващ такъв и
опровергаване на съдържанието му със заключение на вещо лице е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. при
извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при
поискване от контролните органи заповед на ръководителя на лицето, за чиято
сметка се извършва превоза. Не е спорно по делото, че в момента на проверката
водачът не е представил този документ, поради което деянието му правилно е
квалифицирано като нарушение на това изискване. Деянието е съставомерно от
обективна страна и е виновно извършено, доколкото Б. като правоспособен водач
на товарен автомобил е знаел и е бил длъжен да знае вмененото му от
подзаконовия нормативен акт задължение, което не е изпълнил. Съставомерно от
обективна и субективна страна е и нарушението по чл. 12б, ал. 10, доколкото
безспорно установена е категорията на превозното средство, за осъществявания
превод от което е необходимо представяне на лиценз.
След като правилно е квалифицирал деянията на Б., определяйки ги като
административни нарушения по посочените разпоредби, АНО правилно е приложил
санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, поради което отмененото НП е
правилно и законосъобразно. Размера на санкцията по двете нарушения е законово
установена и наложена в съответния размер. Като го е отменил
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен и вместо него да бъде потвърдено Наказателно постановление №
21-0000005/03.01.2013 г. на Началника на Областен отдел „Контролна дейност – Д.
– Б..
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1542/26.04.2013г. на РС – Г. Д., постановено по НАХД №
124/2013г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0000005/03.01.2013 г. на Началника
на Областен отдел „Контролна дейност – Д. - Б., с което на А. В. Б., за
нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, на основание
чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
500,00 лв. и за нарушение по чл. 12б, ал. 10 вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, на
основание чл. 93, ал. 2 от същия закон е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 500,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ИГ