и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство e по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началника на М. Ю., Ч. надлежно
упълномощен юрисконсулт против Решение № 3370/12.07.2013 г. на РС – Р.,
постановено по НАХД № 355/2013 по описа на съда, с което Наказателно
постановление № 1079/10.04.2013 г. на Началника на М. Ю. е отменено в частта за
налагане на имуществена санкция.
В касационната жалба по подробно изложени доводи се поддържа
незаконосъобразност на обжалвания С. акт с твърдения за допуснати нарушения
материалния закон – касационно основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. В конкретния случай се твърди, че нарушителят е открит към 31.08.2012 г.,
от който момент започва да тече три месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
издаване на АУАН. Иска се обжалвания С. акт да бъде отменен, като бъде
потвърдено наказателното постановление в отменената му част.
Ответникът по касационната жалба, Ч. процесуалния си представител, в
представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли съдебния акт да бъде оставен в сила.
Представителят на О. П. изразява становище за основателност на жалбата, поради
което съдебното решение като неправилно моли да бъде отменено, а наказателното
постановление потвърдено.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна:
С обжалваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление №
1079/10.04.2013 г. на Началника на М. Ю. в частта, с която на “А. Т. – П. със
седалище и адрес на управление Г. Р., ул. “Л. К. № , представлявано от
управителя А. С. Т. за нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС и на същото основание е
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. и го е потвърдил в
частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от същия закон стоките, предмет на
нарушението са отнети в полза на държавата.
За да постанови обжалвания С. акт районният съд по подробно изложени мотиви,
които изцяло се споделят от настоящия касационен състав е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а нарушението, за
което жалбоподателя е наказан е доказано по несъмнен начин. Установен е субекта
на нарушението, както са установени и обективните признаци от състава на
нарушението, за което е наложена имуществената санкция. Въпреки това го е
отменил в санкционната му част, като е приел, че отговорността на търговеца е
ангажирана при изтекли давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които е било
констатирано нарушението и които правилно са установени от районният съд след
пълна и всестранна преценка на събраните в хода на производството
доказателствата.
Правилен е извода на съда, че в разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС
законодателят е предвидил забрана за “държане” в търговски обект на акцизни
стоки без бандерол, което изпълнително деяние и субекта на нарушението са
установени по безспорен начин както в производството пред АНО, така и в
проведеното пред районния съд съдебно следствие. И писмените и гласните
доказателства установяват, че в стопанисвания от едноличния търговец търговски
обект – павилион за продажба на вестници, находящ се в Г. Р., ул. “Е.
Й.” са открити тютюневи изделия – цигари от различни марки, без
задължителния бандерол на МФ. Цигарите са намерени в търговския обект, измежду
цигари облепени с акцизен бандерол, сочещо на съставомерност на деянието от
обективна страна.
И въпреки безспорната установеност на нарушението правилен е извода на съда за
изтекла давност за административнонаказателно преследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За митническите власти
нарушителя следва да се смята за открит в деня на получаване на искането от
Началника на РУ “Полиция” – Р. за изчисляване на дължимия акциз за откритите
при проверката на 19.05.2011 г. цигари, макар и непредставено по делото, а
именно на 03.06.2011 г. На тази дата с писмо изх. № 2800-0266/03.06.2011 г. М.
Ю. е отговорила на искането и е определила акциз в размер на 36,73 лв. (л. 17
от първоинстанционното дело). На тази датата за митниците, доколкото проверката
е извършена от полицейските органи, е станало известно нарушението с
обективните му признаци и извършителя, поради което и писмото може да послужи
като формално основание за започване на административнонаказателно
производство. Междувременно и доколкото е извършвана полицейска проверка за
разкриване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, насочена срещу едноличния
търговец, то по силата на чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
решение № 112/82 г. по н.д. № 96/1982 г. на ВС, ОСНК, давността за
административнонаказателно преследване се смята за прекъсната с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването за конкретно извършено от него престъпление. В случая
преписката е изпратена на Районна П. – Р., като прокурорът е отказал
образуване на наказателно производство по съображения, че деянието съставлява
административно нарушение, като е постановил да бъде изпратена на Началника на
М. Ю. за изпълнение. При тези фактически данни, съдържащи се в наказателната
преписка, завършила с постановлението за отказ да се образува наказателно
производство от 22.07.2011 г. с предложение за налагане на административно
наказание на едноличния търговец, постановлението на РП - Р. е действие,
прекъсващо давността по чл. 34 от ЗАНН. Постановлението на РП – Р. е получено в
М. Ю. на 27.07.2011 г. и доколкото съдържа отказ да се образува наказателно
производство, а не представлява прекратено образувано наказателно производство
няма пречка за издаване на акт за установяване на административно нарушение по
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Следователно датата на получаване на постановлението на
РП е датата, от която следва да се изчислява 3 месечния срок за издаване на
АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В настоящият случай този срок е изтекъл на
27.10.2011 г. Като издаден на 15.10.2012 г. акта за установяване на
административно нарушение е издаден след законово определения срок, поради
което не е следвало да бъде издадено обжалваното наказателно постановление,
като без значение е кога е издадено същото. При безспорно известен нарушител
неприложим е дългия двугодишен давностен срок, каквато теза се поддържа от
касатора.
В тази връзка неоснователни са поддържаните в касационната жалба доводи за
неправилност на съдебния акт. При отсъствие на сочените от касатора касационни
основания за отмяна на съдебното решение, същото като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Б.


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3370/12.07.2013 г. на РС – Р., постановено по НАХД №
355/2013 по описа на съда.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
И.Г.