Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ е образувано по жалба на „...“ ООД – Б. срещу Решение №
016/19.06.2014 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърдените с него задължителни
предписания изх. № КРД-729/23.05.2014 г. на старши инспектор по осигуряването в
ТП на Н. – Б. – Л. И..
Жалбата е мотивирана със съображения по чл. 146, т. 4 АПК – неправилно
тълкуване и приложение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за
социално осигуряване и чл. 141, ал. 7 от Търговския закон /ТЗ/, с искане за
отмяна на решението и задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО.
Жалбата е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Доводите са
доразвити в писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата по основателност. Поддържал е,
че вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ има конститутивно действие.
В производството са събрани писмени доказателства и при техния анализ и оценка
съдът прие следното за установено:
Със Заповед № 244/04.04.2014 г. директорът на ТП на Н. – Б. е разпоредил да
бъде извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „...“ ООД – Б.. Проверката е приключила с ревизионен акт за начет №
340/02.06.2014 г. /л.14 и сл./ за неправилно изплатени парични обезщетения за
временна неработоспособност поради общо заболяване на И. Т. И. за периода
от 21.01.2014 г. до 22.02.2014 г. Ревизионният акт за начет е потвърден относно
размера и мотивите от старши инспектор по осигуряването Л. И., която
в заключение е обобщила, че осигурителят „...“ ООД е подавал ежемесечно
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за И. Т. И. като лице осигурявано на
основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО за периода 01.02.2012 г. – 31.03.2014 г., за
който И. И. е управител на дружеството съгласно сключен договор за
управление, но не е вписан в Търговския регистър, поради което неправилно
данните за него са подавани по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО /л.17/.
С Разпореждане № 340/02.06.2014 г. Ръководител на контрола по разходите на ДОО
е разпоредил дружеството да внесе сумата по ревизионния акт за начет в размер
на 1826.16 лв. /л.16/.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролен орган при ТП на Н. – Б. е издал
задължителни предписания до „...“ ООД – Б. да заличи данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО за И. Т. И. за периода 01.02.2012 г. – 30.04.2014 г. в т.12
Вид осигурен – 10 – за изпълнители по договори за управление и контрол на
търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества,
както и синдици и ликвидатори, и да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в
т.12 Вид осигурен – 14 – за работещи без трудови правоотношения /л.13/.
Задължителните предписания са обжалвани от дружеството с жалба вх. № К-
3022/02.06.2014 г. пред ръководителя на ТП на Н. – Б. /л.10/, който ги е
потвърдил с обжалваното решение от 19.06.2014 г., като е повторил съображенията
на старши инспектор по осигуряването Л. И..
Решението е съобщено на дружеството на 24.06.2014 г. /л.9/. Жалбата е подадена
на 04.07.2014 г.
В хода на административното производство е установено при извършена проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Б., че на И. И. в качеството му на управител
по договор за управление, сключен на 01.02.2012 г. /л.30/, работодателят „...“ ООД – Б. е начислил и изплатил възнаграждение съобразно уговореното по
сключения договор от 01.02.2012 г. до 20.05.2014 г., като редовно е внасял
дължимите суми по осигурителни месечни вноски /писмо изх. №
0026-2782/20.05.2014 г. на л.32/, видно и от приложените справки от ТД на НАП,
офис Б. /л.71-78/.
От представения в хода на ревизията и приобщен към доказателствения материал по
делото договор за управление на „...“ ООД е видно, че е сключен на
01.02.2012 г. и управлението възложено на И. Т. И. с права да осъществява
управлението на стопанската дейност и представлява дружеството /л.30/.
Управлението е възложено по решение на общото събрание на дружеството,
проведено на 31.01.2012 г. /протокол на л.84/.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, контролните органи на Националния
осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да
дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен
институт; задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма.
На основание, чл. 117, ал. 2 от КСО задължителните предписания по чл. 108, ал.
1, т. 3 могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им и оспореното
решение е издадено от компетентния орган по чл. 117, ал. 1 от КСО.
По съответствието на оспорените актове с материалния закон, съдът прие следното:
Безспорно е, че между “...“ ООД и И. Т. И. е сключен на
01.02.2012 г. договор за управление. По силата на чл. 1, ал. 1 от договора
дружеството е възложило, а И. И. в качеството на управител е приел да
управлява и представлява дружеството. Безспорно е също, че И. Т. И. не е
бил вписан като управител на търговското дружество в Търговския регистър към
30.04.2014 г., но е бил осигуряван по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.
Основният спор между страните е дали невписването на И. И. като управител в
Търговския регистър е повлияло на съществуването на осигурителното
правоотношение между осигурителя и него, респективно дали е следвало да бъде
осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и продължава до
прекратяването й. В случая, от събраните по делото доказателства се установява,
че И. Т. И. през периода 01.02.2012 г. – 30.04.2014 г. е упражнявал
дейност по договор за управление като управител на търговското дружество. По
силата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО /ДВ, бр. 81/2012 г./, задължително осигурени
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са
изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества,
едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и
ликвидаторите, в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 70/2013 г. - управителите,
прокуристите и контрольорите на търговски дружества и едноличните търговци,
синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните
съвети на търговски дружества, както и лицата, работещи по договори за
управление на неперсонифицираните дружества. От обстоятелството, че договорът
за управление на И. И. не е бил вписан в търговския регистър към 30.04.2014
г. не може да се твърди, че не е упражнявал дейност като управител. При анализа
на разпоредбите на ТЗ относно сключването на договор за управление с управителя
на търговско дружество и вписването му в търговския регистър /чл. 141 ТЗ/ и
разпоредбите на Закона за търговския регистър /ЗТР/ за действието на вписването
/чл. 7/ следва, че вписването в търговския регистър на управителя на едно
дружество има декларативен ефект, а не конститутивен за качеството му като
управител на дружеството в правоотношенията с него. Качеството на управител се
придобива с подписването на договор за управление и невписването на това
обстоятелство няма значение за осигурителните отношения - чл. 141, ал. 7 ТЗ.
Вписването на името на управителя в търговския регистър не е конститутивен
/правопораждащ/ юридически факт. Такъв юридически факт е договорът по чл. 141,
ал. 7 ТЗ, сключен в задължителната писмена форма. Аргумент в подкрепа на това
становище е и разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, според която овластяването има
действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му, т. е. в
отношенията между страните по договора овластяването има действие дори когато
управителят не е вписан в търговския регистър. Поради това управителят на
търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има всички права
на управление на производствения процес в предприятието, да сключва трудови
договори, да налага дисциплинарни наказания, отговаря за спазването на
трудовото законодателство и за безопасните условия на труд и т. н. Вписването
на договора за управление е правопораждащ факт единствено по отношение на
представителната власт на управителя спрямо трети лица, но не и за възникване
на правоотношението и за правото му на осигуряване. Основна предпоставка за
осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е лицето да е сключило с
осигурителя договор за управление и да е упражнявало този вид дейност по него
/В този смисъл решение № 8546/14.06.2012 г. по адм.д. № 3980/2012 г. на
Върховен административен съд, решение № 885/17.01.2012 г., постановено по адм.
д. № 8667/2011 г. на Върховен административен съд, решение № 14424/05.11.2013
г. по адм. дело № 9520/2013 г., VІ отд. на Върховен административен съд,
решение № 6751/20.05.2014 г. по адм. д. № 3555/2014 г. на Върховен
административен съд/.
Характерът на извършваната от И. И. дейност по договора за управление е
основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, с оглед което не е налице
фактическо и правно основание да се коригират подадените данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО чрез декларация образец № 1 за периода 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г.
като "вид осигурен"- 14, лица, които полагат труд без трудово правоотношение.
По изложените съображения оспореното решение и потвърдените с него задължителни
предписания са издадени в противоречие с материалния закон – основание за
отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК, и следва да бъдат отменени.
С оглед изхода от спора по делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да
бъде уважено искането за разноски на жалбоподателя за адвокатска защита в
размер на 380 лв., което не превишава прекомерно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, минималния праг на адвокатското възнаграждение по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
350 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 2, и възражението по чл. 78 ГПК на ответника е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК,
съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 016/19.06.2014 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърдените с него
задължителни предписания изх. № КРД-729/23.05.2014 г. на старши инспектор по
осигуряването в ТП на Н. – Б. – Л. И..
ОСЪЖДА ТП на Н. – Б. да заплати на „...“ ООД, със седалище и адрес на
управление Б., ул. „...“ № ..., разноски в производството в размер на 380
/триста и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България
в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване
на преписи.


Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
В.А.