и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 63,ал. 1 от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК и чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационна жалба на „. Комерс- 08” Е. ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: Б., ул. „В.” № .., с У. Л. И.
Н., против Решение № 8649/ 05.11.2012г., постановено по нахд № 119/ 2012 г. по
описа на Районен съд – Б..
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно
основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се БлАС да
отмени обжалваното решение и вместо да постанови друго, с което да се отмени
Наказателно постановление № 01/ 0101421 от 12.12.2011г. на Директора на Д. „.
по Т.- Б., или алтернативно да се измени оспорваното наказателно постановление,
като се намали размерът на наложенaтa „имуществена санкция” до минимума,
предвиден в разпоредбата на чл.415в от КТ.
Ответникът -Д. „. по Т.- Б., не се представлява и не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на О. П.- Б., дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на БлРС да бъде потвърдено.
Административен съд - Б., след анализ и преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения :
С обжалваното решение Районен съд – Б., е потвърдил НП № 01/ 0101421 от
12.12.2011г. на Директора на Д. „. по Т.- Б., с което на „. Комерс- 08” Е. с У.
Н., на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ , е
наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл. 12, ал. 2 от Наредба №РД-
07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че на
20.10.2011г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
контролните органи на Д. „. по Т. - Б., в обект- кафе „Енигма”, находящ се в
град Б., ул. „., стопанисван от „. Комерс- 08” ЕООД било
установено, че лицето Е. Л. престира труд в горепосочения обект, на
длъжност „сервитьор”, без да й е осигурено провеждането на начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа. С оглед на установеното бил съставен
Протокол за извършена проверка от 20.10.2011г.
Съгласно чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, задължение на работодателят е да проведе начален инструктаж в деня на
постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма. С оглед на извършен
инструктаж се издава служебна бележка (л.12), която към момента на извършване
на проверката не е била издадена. Същата е издадена на 25.10.2011г., като
последващо действие. Видно и от представената пред първоинстанционния съд Книга
за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана (л.11), лицето Л. е удостоверила с подписа си, че е
получила първоначален инструктаж на 25.10.2011г., след извършената от
контролните органи на Д. „. по Т.- Б.. В този смисъл, към момента на
установяване на административното нарушение работодателят „. Комерс- 08” ЕООД
не е изпълнило задълженията си, възникващи от нормите на Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ определя от своя страна
административнонаказателно отговорното лице за всяко неизпълнение на
задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и това
е работодателя.
Съгласно §1, т. 2 от ДР на Наредбата, както и съгласно §1, т.2 от ДР
на ЗБУТ, „работодател" е понятието, определено в §1, т.1 от ДР на Кодекса на
труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията, а „работещ" е всяко лице, което
е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително
обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика (§1, т.
2а от ДР на ЗБУТ). Следователно за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд не е задължително работодателя да е сключил трудов договор с
работещия. Напротив, във всички случаи на възлагане на работа за работодателя
възниква задължение да спазва разпоредбите на ЗБУТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.
Предвид изложеното и след като е изложил правилни мотиви по приложение на
материалния закон, БлРС е постановил решение, което следва да се остави в сила.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, не са налице касационни основания
за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8649/ 05.11.2012г., постановено по нахд №
119/ 2012 г., на Районен съд – Б..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
М.К.