Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. от АПК по жалба на А. Д. Я.
от гр.П. срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-321/01.11.2012 г. на Н. на Р. Ю. Р., с която
е наредено премахване на незаконен строеж “пристройка на един етаж към
съществуващо МЖ и нова покривна конструкция над цялото”, находящ се в УПИ ХІ-
385, кв.19 по плана на с.Коларово, Община П..
С жалбата и в хода на производството оспорващият е поддържал искането за
отмяна на заповедта с доводи, че не е собственик на мястото, в което е
изградена пристройката, която не представлява и строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ЗУТ, а реконструкция, за която по силата на чл. 151 от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж. Отделно е издадено удостоверение за търпимост по § 16,
ал. 1 от ЗУТ.
Искането е заповедта да бъде отменена. Доводите са доразвити в писмено
становище.
Ответникът не е изразил становище по съществото на спора.
В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, изслушана е
съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено към
доказателствения материал по делото.
От техния анализ и оценка, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК,
съдът прие следното за установено:
Производството по реда на чл. 225 от ЗУТ е започнало въз основа на констативни
актове № ПЧ-176-І и № ПЧ-176-ІІ/28.09.2011 г. за извършена проверка от
длъжностни лица на сектор Б.,Р. Ю. Р., на строеж “пристройка на един етаж към
съществуващо МЖ и нова покривна конструкция над цялото”, находящ се в УПИ ХІ-
385, кв.19 по плана на с.Коларово, Община П.. При проверката е установено, че
строежът представлява пристройка към съществуваща масивна жилищна сграда, за
която е издадено удостоверение за търпимост № 131/07.06.2007 г. /л.46/,
разположена в триметровата ивица до регулационна линия със съседния УПИ ХІІ.
Изградена е като върху тухлен парапет на съществуваща тераса към жилищната
сграда е изградена частична тухлена зидария и частично метална дограма с
остъкляване. По този начин терасата е приобщена към обема на съществуващата
жилищна сграда, с която имат обща плоча и обща дървена покривна конструкция.
Установено е, че строежът е изграден от жалбоподателя през 2009 г. без издадени
строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж.
Констативните актове с предложение за започване на административно производство
за премахване на строежа са съставени в отсъствие на жалбоподателя като
възложител и съобщени с писмо изх. № ПЧ-176-03-279/07.10.2011 г. /л.21/,
връчено на 17.10.2011 г. /обратна разписка на л. 19/.
На 25.10.2011 г. жалбоподателят е подал писмено възражение срещу констатациите
в констативните актове /л.16/.
Въз основа на констативните актове и констатираното с тях незаконно
строителство Началникът на Р. Ю. Р. е издал оспорената заповед, с която на
основание чл. 225, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредил премахване
на незаконния строеж “пристройка на един етаж към съществуващо МЖ и нова
покривна конструкция над цялото”, находящ се в УПИ ХІ - 385, кв.19 по плана на
с.Коларово. Като основания за нареждането в мотивите си е посочил, че строежът
е изграден в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ – без издадени строителни книжа.
В приобщеното експертно заключение, изготвено от експерт с познания в
изследваната област, вещото лице е потвърдило, че изпълненото на място
съответства на описанието в констативните актове и заповедта. При огледа
експертът е констатирал, че е изградена пристройка, изпълнена от
североизточната страна на съществуващата в имота жилищна сграда, в триметровата
ивица между сградата и страничната регулационна линия към УПИ ХІІ, като
отстоянието от страничната регулационна линия е 0.90 м. Пристройката е на две
нива, които са еднакви като височина с нивата на жилищната сграда и двете
стоманобетонови плочи, съответно над първото и второто ниво са конструктивно
свързани с плочите на жилищната сграда /представляват една обща плоча/, а по
външния край са подпрени на 4 броя кръгли колони. В югоизточния край на
пристройката е изпълнена стоманобетонова стълба за достигане до подпокривното
пространство. Покривната конструкция е изцяло нова, изпълнена общо над двете
части – жилищната сграда и пристройката. С нея е изпълнен двускатен покрив. В
подпокривното пространство е особено едно общо помещение. Тъй като покривната
конструкция над съществуващата жилищна сграда е пристройката е изпълнена изцяло
нова и обща над двете части, експертът е достигнал до извода, че не
представлява ремонт на съществуващия покрив, а новоизграден покрив. Съгласно
действащия към момента за кв. 19 ЗРП от 1988 г., предвиждането е за нова
жилищна сграда с гаражи + 2 етажа на уличната регулационна линия, разположена
на 3.0 м. от страничната регулационна линия към УПИ ХІІ и запазване на
съществуващата жилищна сграда. Пристройката не е предвидена по застроителния
план и е недопустим, тъй като с изграждането й е намалено изискващото се
съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗУТ разстояние от 3.0 м. от страничната регулационна
линия за ниско жилищно застрояване.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя с писмо изх. № ПЧ-
176-00-047/03.01.2013 г. /л.8/ на 07.01.2013 г. /обратна разписка на л.9/.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 23.01.2013 г.
Със заповед № РД-13-229/02.07.2012 г. Началникът на ДНСК е делегирал на
началниците на регионалните дирекции правомощията си по издаване на заповеди за
премахване на незаконни строежи – т.3 /л.47/.
Видно от представеното с жалбата удостоверение за търпимост № 54/28.06.2012 г.,
издадено от Главния архитект на Община П., “Тераси от западна и северна част на
масивна жилищна сграда” в УПИ ХІ, кв.19 по плана на с.Коларово, са търпим
строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ЗУТ /л.4/.
При тези факти, установени от анализа на събраните и проверени в хода на
производството, с оглед оспорването на жалбоподателя, доказателства, съдът прие
следното от правна страна:
Подадената жалба е подведомствена, родово и местно подсъдна на Административен
съд – Б. съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Постъпила е в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ за искането за отмяна на заповедта,
изчислен от датата на съобщаване на заповедта, и от адресата на нареждането за
премахване с личен и пряк интерес от оспорването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, за който извод съдът съобрази
следното:
Оспорената заповед е издадена от Н. на Р. Ю. Р., упълномощен от органа,
овластен с разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ – в редакцията към момента на
издаване на заповедта съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК /ДВ, бр.61/2007 г./, да
разпорежда премахването на незаконни строежи, при разрешена от закона делегация
на правомощията /т.3 от заповед № РД-13-229/02.07.2012 г. г. на Н. на ДНСК на
л.47/. В този смисъл изхожда от компетентен орган.
Заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е издадена при спазване на регламентираното
производство, като обстоятелствата по ал. 2 са установени с констативни актове
на органите на национален строителен контрол по реда на ал. 3 на чл. 225 от
ЗУТ. Констативните актове са съобщени на жалбоподателя и същият е упражнил
правото на възражения по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ – вж. възражение В. № ПЧ-
176-05.751/25.10.2012 г. /л.16/.
Разпореждането за премахване на строежа е изразено в предписаната от закона
писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са
изложени мотиви, кореспондиращи с конкретното правно предписание. Подробно
описаните фактически основания, свързани с описанието, състоянието и
юридическата търпимост на строежа, обосновават прилагането на правомощията на
органа по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 на
ЗУТ.
Изградената на място пристройка представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ с оглед начина на изграждане и конструкцията /по които не се спори
от жалбоподателя с оглед неоспорените изводи на експерта/, за чието изграждане
през 2009 г., т.е. при действието на ЗУТ, е необходимо разрешение от
компетентните органи /чл. 148, ал. 1/. Установено е, че за изграждането й не е
издадено разрешение за строеж, в съответствие с изискването на чл. 148, ал. 1
от ЗУТ, доколкото пристройката не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 от
ЗУТ.
Фактически констатации на органа не са оборени с представени доказателства от
жалбоподателя, чиято е и доказателствената тежест за фактите, от които черпи
благоприятни правни последици. Отделно, допусната съдебно-техническа експертиза
е потвърдила техническите характеристики и параметри на строителството,
определящи пристройката като строеж в смисъла на закона. Изграждането на
пристройката не представлява реконструкция на съществуваща тераса, независимо
че плочите са свързани конструктивно с плочите на жилищната сграда. Изпълнена е
с ограждащи външни стени и покрив и не попада в хипотезата на § 5, т. 44 от ДР
на ЗУТ. За покрива експертът е пояснил, че е изцяло новоизграден, с оглед което
е неприложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
При тази обстоятелства, установени по делото чрез специалните знания на вещото
лице, органът правилно е интерпретирал фактите и е стигнал до обоснования
извод, че обектът има белезите на строеж предвид разпоредбата на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, поради което и премахването му може да стане по реда на чл. 225 от
ЗУТ.
Именно несъответствието на строежа с изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ –
липса на издадено разрешение за строеж, го определят като незаконен по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Без правно значение за издаването на заповедта
е собствеността върху терена и обстоятелството, че жалбоподателят е прехвърлил
идеалните си части от имота в хода на производството по чл. 225 от ЗУТ.
Отговорността за премахване е на извършителя на строежа - в случая на
жалбоподателя, който не оспорва, че е изградил пристройката.
Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с оглед годината
на изграждане – 2009 г., и е недопустим с оглед заключението, че с изграждането
на пристройката е намалено изискващото се съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗУТ
отстояние от 3.0 м. от страничната регулационна линия за ниско жилищно
застрояване, с оглед което не е предвидена по застроителния план.
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл. 146 от АПК за отмяна
на заповедта жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр.последно от
АПК и чл. 215, ал. 7 от ЗУТ /строежът е пета категория/, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на А. Д. Я., с адрес гр.П.
срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-321/01.11.2012 г. на Н. на Р. Ю. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне с
връчване на преписи.


Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
ИГ