и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П. И. Д., представляващ и управляващ „. – В.”,
ЕИК 811153884, със седалище и адрес на управление : гр.Р., ул.”. Р. № 54,
против Заповед № КД-14-01-1533/28.12.2012 г. на Н. на Служба по геодезия,
картография и кадастър /С./ - Б., с която е одобрено изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., ЕКАТТЕ 61813, състоящо
се в допълване на два броя нови поземлени имоти с идентификатори 61813.750.291
и 61813.750.292, получени от делбата на поземлен имот 61813.750.4; и
преномерация на три броя сгради с идентификатори 61813.750.4.1, 61813.750.4.2 и
61813.750.4.3.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, постановен при допуснати нарушения на материалния закон,
както и несъответствие с целта на закона. Претендира се отмяната на процесната
заповед и присъждане на направените разноски по делото.
В с. з-е жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът - Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър –
Б., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я отхвърли.
По делото са събрани писмени доказателства и е назначена, изпълнена
и приета съдебно-техническа експертиза.
Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
От Акт № 317/07.03.1997 г. за общинска собственост (стр.24,25) се
установява, че О. Р. е собственик на парцел V, в кв.151, пл.№ 2485 по плана на
гр.Р., с площ от 4000,00 кв.м; едноетажна полумасивна сграда с с размери
6/20/120м, построена през 1960 г. и едноетажна полумасивна сграда с размери
6/20/120м, построена през 1960 г.
„. – В. - П. Д.” е придобил правото на собственост върху имот – частна
общинска собственост – терен от 930,00 кв.м, представляващ парцел VІ, в кв.151
по плана на гр.Р., при съседи : от две страни улици; “Пиринхарт”; парцел V на
“„. – В.- П. Д. видно от договор за продажба на частна общинска собственост от
20.05.2002 г.(стр.7).
Със Заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК
– гр.София, е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на гр.Р.. Срещу тази заповед не е подавана жалба от „. – В..
О. Р. със заявление вх.№ 09-16861/12.12.2012 г. е поискала от С. – Б.,
да измени КК и КР на гр.Р. за имот с идентификатор 61813.750.4 (стр.13). Към
заявлението са приложени и изискващите се документи – посочения по-горе акт за
общинска собственост и папка – проект с разработка за делба на преждепосочения
имот (стр.30-43) от правоспособно лице, имащо право да извършва дейности по
кадастъра (вж. Заповед № РД-15-74/02.10.2008 г. на изп. директор на АГКК – гр.
София, на стр.29).
На 28.12.2012 г. Началникът на С. – Б., е издал Заповед № КД-
14-01-1533, с която на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР, във вр. с чл.53, ал.1, т.
1 от ЗКИР, е одобрил изменението в КК и КР на гр.Р., състоящо се в допълване на
два броя нови поземлени имоти с идентификатори 61813.750.291 и 61813.750.292,
получени от делбата на поземлен имот 61813.750.4; и преномерация на три броя
сгради с идентификатори 61813.750.4.1, 61813.750.4.2 и 61813.750.4.3, като
заповедта важи и за имоти с идентификатори 61813.750.291; 61813.750.292 –
собственост на О. Р.; 61813.750.291.1, 61813.750.291.2 и 61813.750.291.3 –
собственост на „. – В.”(стр.4,5).
Заповедта е била съобщена „. – В.” на 22.03.2013 г.,видно от известие
за доставяне от същата дата (стр.10) и писмо изх.№
09-16861-01-10-885/19.03.2013 г.(стр.9).
На 03.03.2013 г. едноличният търговец е оспорил заповедта пред
Благоевградския административен съд.
При така установената фактическа обстановка и съгласно чл.168 от
АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.159 от АПК, съдът прави следните правни
изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна
страна, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения :
Съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от материално,
териториално и по степен компетентен орган – Н. на С. – Б., предвид чл.54, ал.1
от ЗКИР и Заповед № РД-13-59/16.03.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК –
гр.София, (стр.35), в предвидената от закона писмена форма, но при издаването й
са допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим
реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на конкретни
фактически основания представлява съществено административнопроизводствено
нарушение, водещо до отмяна на административния акт. В атакуваната заповед не
се съдържат конкретни фактически основания за нейното издаване. Посочени са
бланкетно правни норми – чл.54, ал.1 ЗКИР, на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, чл.57,
т.6 от Наредба № 3/28.04.2005 г., приложените към заявлението документи, както
и чл.58, ал.3 и ал.5, и чл.59, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г., без да се
конкретизира дали се има предвид непълноти на кадастралния план или грешки на
същия.
Допуснато е и друго съществено нарушение на процедурата – не е съставен
акт за непълноти и грешки. Съгласно чл.53, ал.3 от ЗКИР, непълнотите и грешките
по ал.1, т.1 се установяват на самото място от службата по геодезия,
картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и
пряко заинтересованите собственици. Въпросното изменение е допуснато само въз
основа на представените от О. Р. писмени доказателства – скици и проект на
документи, без да е извършена проверка на място и да е съставен акт за
установяване на непълноти и грешки от длъжностно лице при С. – Б.. Липсата на
акт за непълноти и грешки в присъствието на жалбоподателя, който дори и не е
уведомен за започналото административно производство, е индиция за наличие на
спор за материално право, който спор, съгласно чл.53, ал.2 от ЗКИР, е пречка за
нанасяне на поправка/изменение/ в кадастъра, преди разрешаването му по съдебен
път по общия исков ред. Това обуславя извода, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в конкретния казус, което е достатъчно
основание за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, поради
което следва да бъде отменена. От заключението на ВЛ се установява, че от
наличните, предоставени му технически данни, не може да се установи съвпадение
между имот с идентификатор 61813.750.292 с посочения по-горе договор
/062/20.05.2002 г., представляващ терен от 930,00 кв.м, парцел VІ, в кв.151 по
плана на гр.Р., поради което е нарушен и материалния закон.
При този изход на делото и с оглед на направненото искане от оспорващата
страна съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски по делото в размер на 800,00 лева, от които : 500,00 лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение; 250,00 лв за възнаграждението на вещото лице, и
50,00 лв. - внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.2 от АПК и чл.
143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № КД-14-01-1533/28.12.2012 г. на Н. на Служба по
геодезия, картография и кадастър – Б..
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – Б., да заплати
на „. – В.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр.Р., ул.”.
Р. № 54, с У. П. И. Д., сумата от 800,00 осемстотин/ лева за направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ - гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Административен съдия : /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
И. Г.