Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
С протоколно определение от 14.12.2010г. по Г.дело 1706/2009г. по описа на РС Л. съдия от този съд „ оставил без уважение като недопустимо искането за конституиране като ответник в процеса на П. П. Г. от Г. М. .
Недоволен от това определение е останал П. П. Г. , който го обжалва в срок с частна жалба с твърдения за незаконосъобразност на разбирането на съда, че не следва да участва в образуваното дело за делба на имоти, по отношение на които твърди, че е съсобственик въз основа на саморъчно завещание. Твърди се, че съгласно чл. 75,ал.2 от ЗН извършената без участие на съделител делба е нищожна , поради което и следва да участва в процеса . Подробно са изложени съображения за незаконосъобразни действия на съда по делото с искане за отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Страните по делото, в срока по чл. 276 от ГПК, не са изразили становище .
Окръжен съд М. , като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното Г.дело и въз основа на закона , прие следното:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена срещу определение на съда, с което се прегражда правото на участие в процеса на жалбоподателя като задължителен необходим другар , поради което и с оглед чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна .
Делото е образувано пред РС Л. по искова молба , подадена на 04.12.2009г. от С. Й., К. Й. и С. Б. срещу Е. У. и Т. Т. с предмет делба на възстановени с решения на ОбСЗ Г. Б.земеделски и горски имоти, останали в наследство от П.И. И., б.ж. на село С., починал 1976г. След изпращане преписи от исковата молба , с писмен отговор от 29.01.2010г. Т. П. Т. е посочила, че синът й П. П. Г. е наследник по завещание от Б.П. И., син на общия на страните наследодател, поради което и е поискала конституирането му като страна в процеса предвид разпоредбата на чл. 75,ал.2 ЗН . Приложила е и копие от саморъчно завещание . Молба за конституирането като страна в производството за делба е подал на същата дата и П. П. Г. . С постановено на основание чл. 140 от ГПК определение от 13.07.2010г. съдът е направил проекто доклад по делото без да се произнесе по искането за конституиране на П. П. като страна по делото за делба . На 06.10.2010г. е проведено първо съдебно заседание, на което страните за заявили становище, че след като П. П. се легитимира като съсобственик със завещание, то следва да участва като стана в процеса. Съдът отново е игнорирал искането за конституирането му като страна по делото , като е издал удостоверение за снабдяване на адвокат И. като процесуален представител на Т. Т. с препис от саморъчното завещание. На следващото съдебно заседание ,16.11.2010г. ,е представено от службата по вписванията нотариалното дело , съдържащо саморъчното завещание и протокол за обявяването му , като съдът отново не се е произнесъл по искането за конституиране на П. П., въпреки това е открил процедура по оспорване истинността на завещанието . Едва на заседанието , проведено на 14.12.2010г. съдът е обсъдил искането за конституиране като страна в процеса П. П. и позовавайки се пространно на Тълкувателно решение 1/2004г. на ОСГК на ВКС , обсъждайки недопустимо на този етап от процеса доказателствата по делото и завещанието е приел, че искането за конституиране на П. П. е недопустимо, поради което и го е оставил без уважение.
Това процесуално поведение на съда е неправилно , като съображенията на въззивния съд са следните:
На първо място следва да се отбележи, че ако искането е недопустимо, то съдът следва да го остави без разглеждане . Ако обаче е неоснователно, то тогава се оставя без уважение . Въпреки това е ясно, че с обжалваното определение П. П. не е допуснат да участва в процеса .
Безспорно е с оглед трайната съдебна практика , предвид разпоредбата на чл. 75,ал.2 от ЗН, че в производството по делба следва да участват всички сънаследници , които са задължителни необходими другари , в противен случай извършената без участие на някой от тях делба ще е нищожна. Поради това и съдът сезиран с иск за делба е задължен да следи служебно за конституирането в процеса на всички лица, за които има твърдения , че са сънаследници , съответно съсобственици . В случая П. П. се легитимира като такъв със саморъчно завещание, представено по делото, като искане за конституирането му е направено своевременно с писмения отговор от съделителката Т. Т.. Вместо да се произнесе по това искане , съдът , без участие на П. П. като заинтересувана страна, е започнал да събира доказателства относно истинността на завещанието. С обжалваното определение , без да конституира П. П. като страна , съдът си е позволил да преценява доказателствата по делото и завещанието , съответно направил е извод, че П. П. не е придобил права от това завещание по отношение процесените имоти , с което недопустимо се е произнесъл по съществото на спора , за разрешаването на който е сезиран . С постановеното в първата фаза на дебата решение съдът дава отговор на въпросите налице ли е съсобственост , между кои лица , върху кои имоти и при какви права , като съгласно чл. 343 от ГПК именно в производството за делба се преценява валидността на завещателните разпореждания с участие на всички заинтересовани страни. За конституиране на страна в процеса е достатъчно твърдението, че и друго лице има права върху имотите, предмет на делбата , а дали това лице е съсобственик и следва да участва в делбата е въпрос по същество и на него ще се отговори с решението по делото. Единственото правилно процесуално поведение на съда, сезиран с твърдения, че и друг е сънаследник и с искане за конституирането му като страна в процеса за делба, е да конституира това лице , като с негово участие събере допустимите, относими и необходими за установяване твърденията на страните доказателства , след чиято преценка ще се произнесе по съществото на спора с решение със съдържанието по чл. 344,ал.1 от ГПК. В случая съдът не е направил разлика между процесуалната легитимация на страните, която се извежда от твърденията им , че са носители на спорното право, и материалноправната им легитимация, която е свързана с основателността на предявения иск. Дали П. П. е съсобственик на основание завещателни разпореждания и като такъв следва да участва в делбата , съдът ще се произнесе с решението си по делото, след преценка на събраните в хода на процеса доказателства с негово участие .
Предвид гореизложеното протоколното определение на РС Л. от 14.12.2010г. се явява неправилно и следва да се отмени, като на основание чл. 278,ал.2 от ГПК вместо него се постанови друго за конституиране П. П. Г. като страна , а делото се върне на РС Л. за продължаване съдопроизводствените действия при съблюдаване правилата на ГПК .

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението на районен съд Л. от 14.12.2010г., постановено по Г.дело № 1706/2009г. по описа му , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
КОНСТИТУИРА П. П. Г. от Г. М. като страна по Г.дело 1706/2009г. по описа на РС Л..
ВРЪЩА делото на РС Л. за продължаване съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: